Дали България е най-старата държава в Европа или не, все още се водят спорове по въпроса. Някой автори и историци наричат страната ни “люлка на Европейската цивилизация”. Свидетелства и артефакти събрани от цялата територия сочат, че Балканите са обитавани от представители на високо прогресираща цивилизация с култура, по-стара от месопотамската.

Светът забелязва тези факти.

Съхранените исторически паметници и обекти превръщат страната ни в една от най-интригуващи и атрактивни дестинации за онези, които се интересуват от културно-исторически туризъм. Този вид пътешественици обикновено искат да научат нещо ново, да изпитат различен начин на живот и традиции на други народи, да разберат и вникнат в обичаите им чрез опознаване на културното наследство и интелектуалните идеи на съответното общество.

Въпреки богатото разнообразие на културно-исторически обекти този вид туризъм заема трето място сред различните видове туризъм, които България промотира пред света и съставлява едва 11% от туристически продукти, които се предлагат на пазара. Част от проблемите са разрухата на архитектурните паметници, не доброто стопанисване на обектите, често лошата инфраструктура около тях и не достатъчното рекламиране на България като културно-историческа дестинация. В държавния и неправителствения сектор на туризма се налага мнението, че страната ни изостава в развитието и предлагането на културния туризъм. Министерството на туризма отчита този факт и подготвя пакет от мерки и стратегии, които да повишат атрактивността на културните ресурси. Такива стратегии биха могли да бъдат разработването на културни маршрути, опазването на културно-историческите паметници, развитие на изкуствата и свързаните с тях форми и представянето им като завършен туристически продукт с развита инфраструктура.

Културно-историческото наследство на страната може да се превърне в стимул за развитието на регионите, да открие нови работни места и да допринесе за връщането на преселващите се или напускащи родината български граждани.

Ползите от културно-историческият туризъм са икономически, социални и екологични, а глобална тенденция в пътуванията правят този сектор популярен и бързо развиващ се. Скорошно проучване показва, че над 50% от анкетираните са съгласни, че историята и културата оказват силно влияние върху избора им на дестинация за почивка. Според тези пътешественици подобен вид пътувания са по-запомнящи се от конвенционалните ваканционни пътувания, тъй като им позволяват да научат нещо ново. Те посещават забележителности от културното наследство като: исторически сгради и други исторически забележителности, археологически обекти, държавни, местни или национални паркове, художествени галерии или музеи, концерти, пиеси или мюзикъли, обекти на етническо или екологично наследство.

Културно-историческият туризъм в България има огромен потенциал. Ние имаме 40000 недвижими паметници и над 5 милиона артефакти, съхранявани в държавни и общински музеи. В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО се гордеем с вписани 9 недвижими обекта, сред които 7 културни и 2 природни.

В исторически и географски план България има огромната привилегия да е на кръстопът между континентите Азия и Европа. Служили сме като мост в културните, стопанските и политическите връзки между народите, а благоприятният климат е улеснил развитието на древните цивилизации по българските земи още през IV и III хил.пр.Хр.

По света България се отъждествява най-вече с траките и тракийската цивилизация. Всяко тракийско племе е съществувало самостоятелно и се е стремяло към запазване на своята автономност и образуване на отделна държава. По време на тракийската епоха са създадени неповторими паметници на изкуството – монументални гробници, величествени надгробни могили, зашеметяващо разнообразие на златни украшения, богато орнаментирани златни и сребърни ритуални съдове, глинени амфори, маски и т.н. Всички тези артефакти свидетелстват за голямото разнообразие в изкуството на траките. Някои от тях са оцелели до наши дни и са обекти от международно историческо значение. Ето най-значителните от тях и вписани в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО:

Казанлъшката гробница

Открита случайно през 1944 г. от войници, копаещи окоп, Казанлъшката гробница е забележителен паметник от ранноеленистическата епоха в България. Това е и първият български културен паметник, вписан в Списъка на ЮНЕСКО. Принадлежала е на тракийския владетел Ройгос и датира от края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр.

Световната си известност гробницата дължи на живописните стенописи по стените на коридора и куполното помещение. Изключително добре запазени, те ни показват митични сцени от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея. Ясно се открояват сблъсък между две неприятелски войски и многофигурна композиция изобразяваща „Погребално угощение“.

Интересен факт е, че днес туристи в гробницата не се допускат, тъй като не е възможно да се осигурят необходимите условия за съхранение на стенописите.  За тази цел в близост е изградено нейно точно копие.

Свещарска гробница

Впечатляващата гробница в село Свещари е открита през 1982 г. и е една от най-значимите находки на миналия век. Изследователите смятат, че това е последния дом на Дромихет – владетел на гетите от двете страни на долния Дунав, известен като изкусен дипломат.

Най-внушителна е красивата и интересна украсата на гробната камера. В типичен елинистичен стил, но пречупен през културата и традициите на гетите, в камерата на три от стените е изградена колонада. Блоковете под свода се поддържат от кариатиди – женски скулптурни фигури. Ръцете им са вдигнати към тавана, носят кошници, облечени са с рокли, а косите им са дълги и къдрави. Изумително е, че лицето на всяка е различно, което свидетелства за майсторството на създателите им. Въпреки тяхната вещина и съдейки по други детайли и рисунки, учените смятат, че владетелят положен в гробницата е починал внезапно и не е имало време да се изпипат детайлите.

Старият град в Несебър

Несебър е културен център, в който са наслоени исторически пластове на много цивилизации. Първите му заселници (около края на 2 век пр.х.) са траките, които го наричат Месамбрия. Следват гърците, а след това и римляните.

Градът е удобно разположен върху полуостров, а двете му пристанища – северно и южно – играят огромно значение в неговото развитие. Месамбрийците са водели богат икономически, културен и духовен живот. За това свидетелстват множеството артефакти и находки от онова време. Месамбрия е сечала собствени монети, развивала е занаяти, строяли са се масивни крепостни стени и базилики, била е важен търговски център.

За първи път е обявен за българска територия през 812 г., когато хан Крум го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Тогава получава и днешното си име – Несебър.

По време на Средновековието Несебър преминава ту в български, ту във византийски ръце. Периодът се характеризира със строежа на много църкви и християнски храмове. Бележито е управлението на града по времето на цар Симеон Велики и изключителното му развитие при Иван Александър.

Под османско владичество и в периода на Възраждането икономическото и културно развитие на града не спира. Строят се църкви, изписват се икони. И до ден днешен са запазени вятърни мелници, типичните несебърски къщи, обществени бани и чешми.

Поради вплитането на тракийски, гръцки, римски, византийски, български и християнски влияния, градът е едно истинско археологическо съкровище и е международен културен и исторически център.

Ако имате интерес от историческото наследство, завещано ни от траките, можете да разгледате и прочетете още за съкровища като Панагюрското, Рогозенското, Луковитското и Летнишкото. Най-голямото съкровище, открито на територията на България е Вълчитрънското златно съкровище – 12.5 килограма чисто злато.

Българското Средновековие е тясно свързано с придошлите от Изток варварски народи. Римското и елинистичното наследство в Италия, Галия и на Балканите е общата основа, върху която се наслагва приноса на готи, славяни, авари, прабългари и други.

Това е „Златният век” на старобългарската книжнина, а България се превръща в духовен и културен център. Културно-историческото ни наследство от тази епоха е богат извор на българската историческа памет и национална идентичност. Вижте някой от обектите от този период, имащи национално и световно значение:

Боянската църква

National Geographic наричат Боянската църква – храмът на Български ренесанс. Изографисана е от изкусен художник, когото днес назоваваме като Боянския майстор. По онова време каноните на Православната църква забранявали изписването на името на автора, защото се е смятало, че Бог движи ръката на твореца.

Боянските стенописи са с високи живописни качества и безспорен принос в световната художествена култура. Те имат не само художествена, но и историческа и документална стойност. Именно поради тази причина този обект заема почетно място в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.

Мадарският конник

Археологическият резерват „Мадара“ се намира в Североизточна България в близост до двете първи български столици Плиска и Преслав. Той обхваща стар култов център, където са открити останки от скален манастир, християнски църкви и параклиси, антична и средновековна крепост, пещерни жилища, древни светилища, езическо капище.

Знаковият Мадарски конник представлява барелеф, изсечен в скала. Спорни са теориите какво точно изобразява тази сцената, на която ясно различаваме конник, прободен с копие лъв, лежащ в копитата на коня, куче, което го следва и летящ отпред орел. Широко разпространено мнение е, че това е ловна сцена, която символизира победата на български владетел над могъщ враг. Друга интерпретация е, че изобразената фигура е на митично същество и дори божество от древно българските вярвания. Налице са и теории, че барелефът има тракийски произход. В крайна сметка се смята, че паметникът е увековечил някой от плисковските владетели – Тервел, Крум или Омуртаг – и символизира мощта на Първата българска държава.

Ивановски скални църкви

Ако до момента не сте имали възможността да посетите този уникален за цяла Европа голям културен център, поправете тази грешка. Преживяването си заслужава! Ивановските скални църкви са комплекс от издълбани в скалите църкви, параклиси, манастири. Това свято място се е развивало с векове. Има свидетелства, които доказват, че килиите на първите отшелници там датират още от XII век. Български царе и владетели от Второто Българско царство (от XII до XVI век) са изпращали най-видните художници и творци да изографисат 40-те църкви и параклиси. Изкусната им работа е запазена и до днес и точно това отличава Ивановски скални църкви от всички скални манастири, църкви и духовни обители от онова време. Лаконични изповеди и послания са съхранени и по стените на монашески килии. Някога те са били около 300, но за съжаление днес е достъпна само малка част от тях.

Късното Средновековие в България бележи началото на период, в който българската държавност престава да съществува за близо 500 години. Това са времена на агония на българската култура. Унищожени са културни ценности и главният художествен център Търновград. Народностното си самосъзнание българите запазват с помощта на славянската писменост и християнството и развитието на иконописта. Заражда се началото на нова епоха в църковната живопис, повлияна от Италианското Ренесансово изкуство.

Интересни културно-исторически обекти от това време са: Църквата Св.Св. Петър и Павел –Търново, Бобошевският манастир, Църквата Св.Св.Теодор Тирон и Теодор Стратилат в с. Добърско и Роженският манастир.

Периодът на Българското Възраждане е белязан от дълбоки икономически, политически и културни изменения, даващи насоката на българското развитие.  Манастирите са посещавани от учени, писатели, пътешественици и историци. Така постепенно започват да проникват идеите на европейската култура и образованост.

Възраждането носи обновление в иконописта. Макар възрожденските зографи рядко да са духовни лица, новият стил не влиза в противоречие с каноните на жанра. Тук наблюдаваме често изобразяване на български царе, патриарси и светци, нещо което по времето на османското владичество е позабравено.

За да усетим най-добре разцвета по време на Възраждането и характерните жизнерадостни цветове и ярки персонажи, най-добре е да посетим Рилския манастир. Неколкократно опожаряван и събарян, в него е събрана българска история от няколко епохи. Не напразно е най-почитания и най-обичания символ на България. Разказ за Рилския манастир трудно се побира в няколко думи, затова ще се върнем към него в последващ материал.

Българският фолклор, бит и традиции също са елементи, които привличат туристи и в същото време допринасят за устойчивото развитие на туризма. Популяризирането на културните ценности води до икономическа полза за населението и помагат за изграждане на имиджа на страната. Имаме богато културно многообразие, което може да промени представата на туристите за историята и културата на Балканите.

Нематериалното ни наследство включено в списъка на ЮНЕСКО включва хорът на Бистришките баби, Нестинарството, Чипровските килими и фестивалът Сурва. Отвъд отъпканите туристически пътеки аспектите на народната култура, които успешно могат да се впишат в устойчивото развитие на туризма са:

• обичайната и празнично-обредната система;
• възстанановки на устното народно творчество, предания и легенди;
• панаири на занаятите, популяризиране на приложните изкуства и знанията за възрожденските художествени школи;
• развитие на фестивалния и селски туризъм;

Нужен е нов и иновативен подход за привличане на туристи. Според данни на Световната туристическа организация към ООН профилът на днешния пътешественик се отличава с това, че той вече търси алтернативни форми за отдих и почивка, които са отвъд масовите продукти. Неговата ваканция е съчетана със занимания по интереси – музика, културни събития, посещение на исторически обекти, спорт, занаяти и т.н. Този човек пътува много повече отпреди и има богат туристически опит. Той търси информация от разнообразни източници и взема осъзнати туристически решения. Пътешествието му е преживяване, което е свързано със задоволяването на някакви духовни или интелектуални интереси и все повече се стреми да установи контакти с местните общности. В желанието му да се да се интегрира в средата той е готов да посещава музикални и културни събития, да участва в демонстрации на различни традиции и ритуали, да “опита” от първа ръка местните бит и занаяти.

В заключение ще кажем, че България притежава несметни богатства – красивата и запазена природа, уникален климат, Черноморие, минерални извори и забележително културно-историческо наследство. Страната ни е със стратегическо местоположение и има всички предпоставки да е конкурентноспособна дестинация за дълги и кратки почивки.

Тази статия е написана със съдействието на  BulTravel и „Агент Експрес“ЕООД.

Автор :  Иван Рашков

 

Източници:

1. wikipedia.org – Обекти на световното наследство в България
2. nationalgeographic.bg – Мадарският конник – триумфът на владетеля
3. mytravelresearch.com – How Culture and Heritage Tourism Boosts More Than A Visitor Economy
4. Снимки: pixabay.com