Макар България да не е голяма по площ страна, на наша територия се намират впечатляващо количество обекти, част ог Световното богатство на ЮНЕСКО. Ще ви разкажем за материалните и природните шедьоври, ценени навсякъде по света – Боянската църква „Свети Свети Никола и Пантелеймон“, „Мадарският конник“, Тракийската гробница“ в Казанлък, „Ивановските скални манастири“, „Старият Несебър“, „Рилският манастир“ „Национален парк Пирин“ и резерватът „Сребърна“
Само на няколко километра от сърцето на София, в един от кварталите й -Бояна, е сгушен храмът “ Свети Свети Никола и Пантелеймон“. Историята му е древна -строен е през 10 век. Но не само древността и архитектурата имат значение в случая. Името на Боянската църква отдавна е преминало границите на България. Заради уникалните й стенописи. Най-ценните -сътворени от ръката на Боянския майстор около 1259 година, далеч преди светът да е познал Ренесанса. Зърне ли човек стенописите -ще се замисли доста -реалистични са, дръзки и може би дори непозволени за онова време. Дръзки, защото са дръзнали да запечатат живота, бита -достатъчно е да видите “ Тайната вечеря“, за да разберете какво имаме предвид. Или сцената, в която Свети Николай спасява моряците -морето е много реалистично. Някак по човешки топло гледат зографиите на светците, образите на ктиторите пък -севастократор Калоян и съпругата му Десислава и на царската двойка -Константин Тих и съпругата му Ирина като че ли ще слязат и ще проговорят. Боянската църква е част от Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1979 година. Храмът е и паметник на културата.
В долината на река Русенски Лом, Североизточна България, на 11 километра от село Иваново се намират Ивановските скални манастири – комплекс от църкви, килии, параклиси в скалите. Първите килии отшелниците издълбали през 13 век. Скалните църкви някога били над 40, а килиите – около 300. Обитавали ги монаси, книжовници, граматици повечето от тях -исихасти. А християните отивали там на поклонение. По стените на малко достъпните днес монашески килии са съхранени издълбани от монасите изповеди и послания. Сред тях е известният т. н. врязан надпис на Иво Граматик от края на XIII век, който напомня преписките по полетата на старобългарските ръкописи. Капризите на времето не прощават на скалния комплекс -голяма част от Ивановските скални църкви са разрушени. Вековете заличили имената на оцелелите и те били наречени от местните хора – „Господев дол“ – защото през отвора на една църква се виждал Христовия образ, местността „Писмата“ – заради запазени знаци и надписи… Главната църква “ Света Богородица“ е изсечена в скалите на височина 38 метра. Тя е богато украсена със стенописи, които са световноизвестни. Те датират от 14 век. Ивановските скални църкви са част от световното и природно наследство на ЮНЕСКО.
Тракийската гробница в Казанлък е открита случайно през 1944 година. Войниците, които копаели окоп в североизточната част на града, и не подозирали на колко безценна находка ще се натъкнат. Датирана е в края на Iv в пр.Хр -началото на III в пр. Хр. Принадлежала е на тракийския владетел Ройгос. Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение – едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Ръката на художника е запечатала моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея. За стенописите са използвани четири основни цвята -бял, жълт, червен и черен. За да се съхранят уникалните стенописи, днес достъпът до обекта е ограничен. . А в съседство е построена гробница -близнак, където са претворени стенописите от оригинала. Оригиналната тракийска гробница в Казанлък е включена в списъка световно -историческото наследство на ЮБЕСКО през 1979 година.
В близост до древните български столици Плиска и Преслав, на двадесетина километра от Шумен, на отвесна скала е изсечен един от най-известните барелефи в България – Ма̀дарският конник. Размерите на изображението са 2,6 m – височина и 3,1 m ширина в основата. Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Неизвестна е ръката на каменоделеца, сътворил релефа. Предполага се, че той изобразява Хан Тервел. В списъкът на ЮНЕСКО Мадарският конник фигурира от 1979 година. През 2008 -ма анкета го определя за глобален символ на България.
Старият Несебър също е под закрилата на ЮНЕСКО. Историческото наследство от различните епохи е запазено в пет музейни експозиции. Съхранени са и възрожденски къщи, в типичния за онова време черноморски стил. В старата част на Несебър е имало 42 църкви, най-старата от които, засега поне, е от 4 век. Засега, защото все още има непроучени храмове от археолозите. Но всеки гост на Несебър ще се възхити на изящния стил на строителство на базиликата „Света София“( 4 век) Или с удивление ще разгледа останките на „Света Богородица Елеуста“ ( Умиление) (6 век). Или стенописите в църквата „Сеети Стефан“, свързани с Божията Майка. Да, с Божията Майка, защото църквата първоначално е била посветена на Богородица. И разбира се, да си направи снимка на фона на старата вятърна мелница. Всъщност, тя не функционира като такава, а е туристическа атракция, но този факт не променя стойността и чара на мястото.
Едва ли има българин, който да не е виждал -наживо или пък на снимка поне, Рилската Света обител. Манастирът, който носи името на българския светец-покровител Свети Иван Рилски, е част от световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО от 1983 година. Той е най-големият в България, но …един от етажите му не е видим. Защото през 1834 -та година, когато е строен, Отоманската империя е имала изискване колко високи да са молитвените домове на християните. Днес на партерния етаж е разположен музеят. Историята на Рилския манастир е свързана с живота на Сеети Иван Рилски Чудотворец. Светецът-покровител на България, е бил отшелник. Недалеко от манастира, пътека отвежда до пешерата, в която е живял. И до гроба на Светеца – старата постница с църквата „Успение на свети Йоан Рилски“
Още през 1335 година, в двора на днешната Света обител, е издигната отбранителна кула и малка черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е оцеляла до днес и е най-старата постройка на територията на манастирския комплекс. Известна е като „Хрельовата кула“. Някога е служела за отбрана на монашеското братство – времената били трудни, често нападали Светата обител. „Хрельовата кула“ е 5-етажна, влизането било възможно само от едно място. – от първия етаж, с подвижна дървена връзка, свързваща постройката с терена. Освен като място за отбрана, в годините Кулата била ползвана и за затвор, и за лечение на душевно болни. На последния, пети етаж е параклисът „Свето Преображение“. Тук е и най-старото изображение на Свети Иван Рилски Чудотворец. Тук са запазени и уникални фрески от 30-те години на ХIV век. В Рилската обител се пази интересен исторически документ – „Рилската грамота“, издадена от Цар Иван Шишман. Тя е подписана и подпечатана със златен печат и дава 20 села, заедно със землищата им, като феодално владение на Светата Рилска обител. Това се е случило на 21 септември 1378 година, става ясно от датировката на документа. Че и османците са били впечатлени от Светата Рилска обител, говори фактът, че през 1402 година „Високата порта“ нарежда на кюстендилския кадия да потвърди съществуващите от по-рано права на Обителта. През 1496 мощите на Свети Иван Рилски са пренесени обратно от Търново, в манастира. А Обителта е културно и просветно средище, още с основаването си. Имена като Неофит Рилски, Ильо Войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов, я свързват с борбата за просвещение и сеобода. През 1778 манастирът пострадал от стихиен пожар. През 1784 година бил възстановен, а малко по-късно -разширен. През 1833 значителна част от Сеетата обител отново била опожарена. И повторно възстановена. Един от уникалните експонати, които не бива да пропускате, е „Рафаиловият кръст“. Разпятието представлява кръст, направен от цяло парче чемширово дърво с размери: височина 80 см, ширина (с раменете) 42 см, дебелина 3 см.
Резбован е от монах на име Рафаил, използвайки фино длето игла и увеличителни лещи. Пресъздадени са 36 религиозни сцени с повече от 600 миниатюрни фигури.
Работата по това произведение на изкуството продължила 12 години. „Рафаиловият кръст“ се счита за връх на миниатюрната резба в манастира за шедьовър на дърворезбата в България и в света. За да го сътвори обаче, монахът плаща със зрението си. Днес уникалната творба е изложена зад бронирани стъкла в музея на манастира.
И след като сме видели толкова много красота и устотия, е време да се срещнем с природата -в списъка на ЮНЕСКО са две райско кътчета от България -“ Национален парк Пирин“ и Резерватът „Сребърна“
Националния парк Пирин заема значителна част от планината Пирин. А името идва от древните жители по тези земи -славяните. И техният Бог -Перун. В исторически план границите и размерът на националния парк са претърпели много промени. През 1962 година, с цел опазване на горските масови в най-високите части на планината, е създаден парк Вихрен. Тогава защитената територия била само 6200 хектара. А днес е над 40 330 хектара. Уникалното в Пирин не е само в красотата на природата, която спира дъха. На територията на парка има два резервата – Юлен и един от най-старите биорезервати в България -Байови дупки – Джинджирица. Тон е създаден през 1934-та година с идеята даде опазят два дървесни вида -Бяла и черна мура. Днес в резервата можете да видите дървета по на 200 и нагоре години. Тук растат 477 вида растения. Тук вирее „цветето на щастието“ – еделвайсът, пак тук можете да видите диви кози. Важно е да знаете, че преминаването през резервата е възможно само през указаните табели. Тук всякаква дейност, която не е свързана с опазването на обитателите на резервата – растения или животни, е абсолютно забранена. В Национален парк Пирин
На 16 км западно от Силистра пък се намира „птичият рай“- резерватът Сребърна. Тук гнездят 221 вида птици, сред които е и голямата бяла чапла. Но и не само -розов пеликан, блестящ ибис, лопатар, ням лебед …-много са. Животинският свят също е разнообразен – можете да видите видри, европейска дива котка, шипобедрена костенурка и … ще научите намясто за останалите. Освен, че е рай за птиците, „Сребърна“ е дом и на 139 вида растения. Всичко това го превръща в биосферен резерват под защитата на ЮНЕСКО.
За повече и конкретна безплатна информация за пътуване може да направите запитване ТУК или на телефон 0887033900
Тази статия е написана със съдействието на BulTravel и „Агент Експрес“ЕООД.
Автор : Иван Рашков