На север, на юг, на запад и на изток България пази кътчета история. Места с „машини на времето“ -калдъръмени улици , които те пренасят в друга епоха. С пъстри и спретнати къщи, с писани стени и резбовани тавани, с тихия ромон на реките под кокетни мостове. Ще ви разкажем за няколко от селищата -музеи в страната ни.

Копривщица – ако за първи път попадате тук, градчето може да ви се стори като избягало от приказките.  В Копривщица ще усетите  България -по калдаръмените улици, из старите възрожденски къщи, „Занаятчийската чаршия“, църквата „Успение Богородично“, създадена през 1817 година, читалището “ Хаджи Ненчо Палавеев“, първото класно училище, създадено от Найден Геров.  Ще видите стари чешми – -много стари, някои на близо 2 века. Тръгнете ли да ги броите- ще се окаже, че са четиридесет. Ще минете по кокетен каменен мост над реката – ако ви се стори, че сте чули пукот -не е случаен – през 1876 година тук гръмва първата пушка на Априлското въстание…
Атмосферата в Копривщица не може да се опише, трябва да се отиде и да се види. А има много за гледане.

„Градът на седемте тепета“  – е, те вече не са 7, но Пловдив си е Пловдив. Това е един от най-древните градове в Европа. И днес археолозите откриват артефакти, които показват, че животът по тези земи е процъфтявал преди второто хилядолетие преди Христа.
Тъкмо в Пловдив се намира един от най-добре запазените антични театри не само у нас, но и по света. А че този град има древна история може да ви убеди и бегла разходка по центъра -северно и източно от сградата на Пощата, са останките от Античния форум -там, където са се срещали всички улици на древния Филипополис. Пловдив може да ви даде не само антична история, но и романтика, очарование,  патриотичния полъх на Възраждането и усещането за свобода. Като декор от филм е гледката в Стария град – писаните и кипри чардаклии къщи на богати търговци, решили да пренесат чудесата, видени от тях по света у дома, калдъръмените вити улици, които водят към обточени с чимшир дворове или към скатани кафененца с чардаклии астми. Ако сте в Стария град не пропускайте да видите Куюмджиевата къща -рисунките по нея спират дъха, по таваните от дърво „греят“ слънца, Балабановата къща, където ще ви изуми големият остъклен салон и невроятните четири стаи около него, тяхната подредба, старинните мебели и … е, има още много тайни не само там, а из целия Стар град, които чакат да бъдат открити. Но -горещ съвет от нас -не напускайте Пловдив, преди да сте се потопили в атмосферата на “ Капана“. Това е един от старите квартали на града. Името му е дадено заради многобройните занаятчийски дюкяни, където можело да се намери всичко. Днес Капанът печели сърцата с кокетен вид и артистично-бохемско излъчване. И както някога, в киприте магазинчета можете да откриете всичко. Може да поседнете в някое кафене и да разберете значението на една от любимите думи на пловдивчани – „айляк“ ( свободен, нямащ нищо за правене, безцелно скитащ се – думата има поне дузина значения, все с този семантичен  оттенък. Можете да послушате джаз на открито, отново в Капана. Да гледате спектакъл или пърформанс под звездите. Да чуете световни звезди или пък вечната класика на Античния  форум. – през 2019  Пловдив и италианският град Матера бяха избрани за Европейска столица на културата.

Тръгвайки си от Пловдив, отбийте се в Търново – защото без да сте го видели, не сте усетили напълно България. Няма да съжалявате за времето, което ще отделите -не само заради Трапезица, Царевец и спектакълът „Звук и светлина“. В Търновград са запазени шедьоври на средновековната и възрожденската архитектура и изкуство. Като  църквата „Свети 40 мъченици“, съградена и зографисана около 1230 година, по волята на цар Иван Асен II.  Или изграденият около 1774 година Владишки мост. Или пък строената от уста ( майстор) Кольо Фичето „къща с маймунката“, „Самоводската чаршия“, „Хан Хаджи Николи“. Обиколката  на района не може да не включва и Арбанаси – онова китно селце, приютило в себе си цели седем средновековни черкви. И единственото, дръзнало да гледа „отвисоко“ Старопрестолния град.  Атмосферата  тук отново е като „машина на времето“. Погледът бяха по високите  стобори на старите бело-каменни къщи, с почуда се спира върху кованите порти или дървените врати със забити в тях бронзови шипове.  И се питаш -къде си – всяка къща крепост ли е? Отворят ли се портите -попадаш в двора, в дъното на който са стълбите към къщата – примамват да тръгнеш по тях и да влезеш в одаите( стаите) . Но преди това окото е зърнало  закачливите нанизи от червен пипер или от мамули с царевица. Точно както е било в онова време.. Районът около Арбанаси  е богат на манастири – в някои от твх са се случвали чудеса, казват местните

Възрожденският дух пази и Трявна. Но и не само -земята тук пази доказателства, че по тези места животът е процъфтявал още от времето на траките. Градът и околностите се свързват с двама от великите царе от Второто българско царство -братята Асен и Петър. По тези земи се водели битки, има останки от крепости. Дойдете ли в Трявна, трябва да опитате кафе на пясък, задължително да видите „Часовниковата кула“, да минете по „Гърбавия мост“ и да  разгледате църквата “ Свети Архангел Михаил“, строена през 1192 година. Не пропускайте да се полубувате  и на резбованите тавани -няма такава красота, а сътворяването й във възрожденски къщи из цяла България тръгва именно от Тревненската школа.

И защото сме на възрожденска тематика, отбийте се и в Котел. Това е родното място на Софроний Врачански, Петър Берон, Георги Раковски.  Освен красивата природа, градът разполага с добре уреден музей -ще научите много за историята.

Следващата ни „спирка“ е Жеравна  – очарованието й е различно от това на Копривщица, стария Пловдив или Арбанаси. Къщите не са така пъстри, но калдаръмените  улички са очарователни и пазят тайни и легенди. Там ще чуете, че земите на Жеравна били на съпругата на султан Мурад -сестра на последния български цар преди Отоманското робство – Иван Шишман. В Жеравна турци не са се заселвали. Налагало  ли им се да дойдат по работа, трябвало да слязат от коня и да го водят. Хората в Жеравна били освободени от данъци, но имали задължението да изпращат войници на султана за обслужване на сараите му. Много още ще научите за живота от онова време, но ако сте в Жеравна -не пропускайте къщата на човека, оставил ни   „бялата лястовица“ -невероятният Йордан Йовков.

Отиваме на изток, където край морето ви чакат Балчик, Несебър и Созопол.
На път за Балчик поспрете в „Аладжа манастир“. Вълшебно е. А за Балчик си дайте време – заради морето, ботаническата градина, уникалните цветя в Двореца и заради историята. На територията на Балчик е открит храмът на  Великатс богиня -майка  Кибела. Строен е през III век пр. хр. Уникален е не само за България, но и за Балканите. Археолозите  смятат, че е бил действащ 700 години.  Красива къща на два етажа от 60-те години на миналия век е приютила етнографския музей в Балчик. И тук си заслужава да се отбиете -заради уникалните и редки предмети, които можете да видите. Разбира се, че не можете да пропуснете Двореца и Ботаническата градина -невероятна зеленина, цветя и багри, на фона на синевата на морето и многото вътрешни „реки“ и шадраванчета. В градината можете да видите кактуси, по-високи от човешки бой, а ако имате късмет да зърнете цвета на столетника или на някой друг вид кактус, който цъфти рядко -гледката ще остане в сърцето ви. А разходка из татарската махала ще ви върне назад във времето по калдаръмените улици и запазените  кирпичени къщи.

В стария Несебър въздухът мирише на море и на история. В това малко пространство са запазени 23 църкви и културни паметници от различни епохи.
Созопол е градче, което умее да пленява. Не само заради аромата на море и на сладко от смокини. Но и защото романтичният му дух е преплетен по неповторим начин с хилядолетна история. Созопол е наследник на гръцката колония Аполония. Това е най-старият град на българското черноморско крайбрежие. Стратегическото му положение и бурната търговия била причина Аполония да сменя  често своите господари. Но и морето, и сушата, запазили ценни доказателства за живота по тези земи.
Подводните проучвания в созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II-I хил. пр. Хр.
Днес Созопол привлича туристи от цял свят. Стичат се, за да видят оцелелите крепостни стени и уникалния  начин по който местните са ги „вписали“ в строителството на домовете си през вековете. Старият град на Созопол е успял са съхрани възрожденския дух и стари  рибарски къщи. Днес някои от тях са ресторанти, други -галерии, но все още ги има.  Съхранени са и черкви,  и манастири. Една от най-интересните е църквата „Света Богородица“ от VII век. Заслужава си да видите и Старото пристанище. То не е чак толкова старо, но пък местните хора ще еи разкажат истории, ще ви черпят с чироз -опитайте го, иначе ще съжалявате.

Не казвайте „довиждане“, без да сте видели Лещен, Ковачевица, Банско и Мелник.
И в Лещен, и в Ковачевица, ще се почувствате като изгубени в приказка. Тук времето е спряло -каменните улички ще ви  водят до стари, много стари каменни къщи. С каменни покриви. По на два, а и че и на по три ката, последният -от дърво. Така се е строяло през XVIII – XIX век.  Някои от къщите всъщност са реставрирани, ама така майсторски, че не можеш да разбереш.  Ако сте в района на Ковачевица и обичате природата, може да се отбиете до резервата „Тъмната гора“. А ако се разхождате в Лещен, сигурно ще видите църквата „Света Параскева“, строена в 1833 година. Ще минете и покрай килийно  училище. Днес то функционира като кръчма.

В Банско ще ви впечатли невероятната природа. Но ако сте почитател на загадките и античността -на 4 километра източно от града в местността „Свети Никола“, ще намерите руините на Безимения град – старо средище – крепост. Тъкмо тук е открит човешки скелет  с внушителен ръст -от близо 2 метра. Находката и до днес държи любопитството в стотици очи -скелет на човек с такива размери си е буквално нещо нечувано, особено за онова време. И определено може да повдигне въпроси…
Ако ли пък предпочитате отговорите на подобни загадки да дадат учените и времето, пак има защо да дойдете в Банско. От една страна и тук ще се потопите в историята – много интересен е начинът на строителство по този край  -ще видите какво означава „Банска  укрепена къща“, ще научите и за банската иконна школа. Не пропускайте да се отбиете в родните къщи на Неофит Рилски и на Никола Вапцаров.
Ако  решите да пътешествате -може да попаднете в някоя от планинските махали по пътя за Роженския манастир.  До къщите водят тесни пътища, ще минете  през варовити тунели, издялани от природата. Гледките са зашеметяващи.

В най-малкия град на България -Мелник, ще ви посрещнат внушителни бяло-жълти скали, с причудливи форми. Наричат ги „мелнишките пирамиди“. Изглеждат зашеметяващо и действително впечатляват. Тесни сокаци( улички) с плочници водят към сърцето на града -там, където в подножието на скалите кокетно са сгушени живописни къщи. От някои, за съжаление, са останали само стените. Като „Болярската къща “ и някогашната „Часовникова кула“. Наричали я още „Византийската“, „Черната,“ „Бамбатовата  къща“. Смята се, че е построена през XIII век. Стените и подовете й били с мозайка, по прозорците имало цветни стъкла. Дворът бил покрит с мраморни плочи, а фонтанът – украсен със статуи. Около 1701 година до къщата била издигната и часовникова кула. Къщата била обитавана до началото на XX в, след това била изоставена. Макар от нея днес да са останали само руините, тя продължава да привлича туристи. Непокътнати от времето обаче са старият турски конак, където са се помещавали казармите, „Кордопуловата къща“. Тук, освен шарените  килими, високите тавани и цветните прозорци, ще видите нещо удивително -приземният етаж е плетеница от лабиринти. Там били вкопани изби за вино. Говори се, че в твх могат да отлежават до 300 тона от божественото питие. И като за „довиждане“ -опитайте мелнишкото  вино -прочуто е! Има защо.

За повече и конкретна безплатна информация за пътуване може да направите запитване ТУК или на телефон 0887033900

Тази статия е написана със съдействието на  BulTravel и „Агент Експрес“ЕООД.

Автор :  Иван Рашков